Водещ гастроентеролог е гост в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" по темата как да се предпазим от тумор на дебелото черво
В този епизод на подкаста на БНР- "В центъра на системата изтъкнат гастроентеролог разказа каква профилактика е възможна, за да се предпазим от карцином на дебелото черво.
Защо прекомерната консумация на червено месо, активното тютюнопушене, обездвижеността и липсата на национални скринингови програми за ранна диагностика водят до откриване в късен стадий на болестта?
При скрининг и ранна диагностика за рак на дебелото черво, преживяемостта на пациентите е над 85 на сто.
Защо е толкова важна колоноскопията като основен профилактичен, диагностичен и лечебен метод за дебелото черво?
Кои са високотехнологичните методики в гастроентерологията при резекция на тумор на дебелото черво?
Гост по темата е:
Д-р Стефан Николов - гастроентеролог в Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в Софиямед
От разговора ще научите:
-Профилактика срещу рак на дебелото черво
-Скрининг за рак дебелото черво и предимствата на ранната диагностика
-Защо по линия на НЗОК няма изследвания за рак на дебелото черво
-Увеличават ли се случаите на рак на дебелото черво
-Колко често трябва да се извършва колоноскопията и от какво зависи това
-Подготовка и прилагане на колоноскопията - страхове и митове
-Какви нови методи за диагностика се прилагат
-Рискови групи и фактори за карцином на дебелото черво
-Как се преценява дали да се прави или да не се прави резекция на тумора
-Кога се налага лъчетерапия преди оперативното лечение
-Какъв е пътят на пациента с рак на дебелото черво
"Скринингът и честите контролни прегледи могат да бъдат най-ефективни за ранна диагностика на рак на дебелото черво. Защото пет годишната преживяемост при ранната диагностика е над 90 на сто, каза за БНР д-р Стефан Николов, гастроентеролог в Клиниката по вътрешни болести и хепатогастроентерология в Софиямед.
"У нас няма държавна програма за скрининг на рак на дебелото черво, както казва Остав Бендер - "Проблемът на давещия се е, е на самия давещ се"...За най-голямо съжаление, напоследък се увеличава честотата на това заболяване, не мога да подмина и факта, че и диагностиката вече е много по-добра. Ако в семейството има близък роднина по първа или втора линия с това заболяване, това означава, че над 45 годишна възраст останалите близки трябва да се изследват чрез чести колоноскопии. Според някои автори за такива пациенти е добре да се прави класическата колоноскопия веднъж на три години. Така ако има се открият полипи, които са вид преканцероза или начален карцином, то може те да се отстранят и според резултата от хистологията да се прецени какво последващо лечение да се назначи. При рака на дебелото черво има много голяма нужда от ранен скрининг. Пациентите трябва да се разделят на такива с фамилна обремененост и при тях този скрининг да започва след 40 годишна възраст, като първоначално се прави веднъж на 3 години, а после според резултата от изследването, може следващата да бъде веднъж на 5 години. При хората, при които няма наследствен фактор колоноскопията може да се прави веднъж на 5 години след 50 годишна възраст. Има много западни държани, при които отпада здравната ти осигуровка, ако не се подлагаш на колоноскопия според профилактичния календар", поясни още д-р Николов.
По думите му, когато се установи формация в дебелото черво, може да се приложи ендоскопска ехография, която да види до каква степен процесът е обхванал околните органи и тъкани. Това не се прави стандартно при всички пациенти, а само, когато се налага.
В болница Софиямед разполагаме с такова високотехнологично отделение, което прилага тези модерни методики в гастроентерологията. Чрез този метод хирургът е подготвен докъде трябва да се прави резекцията и дали изобщо трябва да се прави. И дали може да се направи. Защото в напреднал стадий това може да доведе до известни рискове, поясни още гастроентерологът.
Д-р Николово беше лектор на форума на Фондация "МОСТ" по най-актуалните медицински теми в здравеопазването.